Град Котел е стар град, възникнал на входа на Котленския проход, разположен в Източна Стара планина на 530 м надморска височина. Има население около 7600 души и се намира на 330 км източно от София.
Първите данни за селището са открити в документ от 1486 г. Градът се замогва и разраства, благодарение находчивостта и трудолюбието на жителите му, които развиват множество занаяти. Основно тук са преработвали вълна, която превръщали в шаяци, черги, губери и най-вече в прочутите котленски килими. През втората половина на XVIII и XIX век местното население сключва договор за снабдяване на турската войска с дрехи, което му осигурява значителни привилегии. Градът се замогва и се превръща в едно от най- богатите селища в този край. Къщите, запазени от това време, са високи, дървени, с богато резбовани врати и тавани. В тях особено място заемат ръчно изработените килими, възглавници и др.

Котел е люлка и на българския дух. Градът е родно място на много видни възрожденци: Георги С. Раковски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон и др.

След Освобождението през 1894 г. опустошителен пожар унищожава голяма част от града. Само покрайнините, наречени Галата, оцеляват и дават представа за възрожденската архитектура на селището. Запазени са над 100 възрожденски къщи.

В Галатанското училище е уредена музейна експозиция, където може да се разгледат типичните за региона тъкани, а на стар стан се демонстрира тяхната изработка.

Интересни за посещение са Етнографската експозиция в Кьорпеевата къща, църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел”.

В Котел се намира първото средно училище за народно пеене.

                                                                                                                                                                            http://en.wikipedia.org/