Навигация

Балморал - Банско

Балморал - Банско

Комплекс Туистед Ний

Комплекс Туистед Ний


Още 1000 места Зелена зона в София 19.10.2020
Още 1000 места Зелена зона в София
Зелената зона за паркиране в София ще се разшири с 1090 места в два участъка - в горната част на квартал "Яворов" и в зоната около пазара "Иван Вазов". Това реши транспортната комисия в Столичния общински съвет...

Уредите за парното - на вноски 19.10.2020
Уредите за парното - на вноски
Потребителите, клиенти на столичното парно като топлинен счетоводител, няма да бъдат принудени да инвестират наведнъж големи суми в нови дистанционни разпредели, топломери и водомери за топла вода. Те ще могат да ги...

Пускат гаранции от ББР за кредити за големи фирми 19.10.2020
Пускат гаранции от ББР за кредити за големи фирми
Икономическият министър Лъчезар Борисов разпореди ускоряване и разширяване на „Програма за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация...


Времето/БНБ фиксинг 20.10.20

20° София 21° Пловдив
20° Бургас 17° Стара Загора
21° Варна 20° Русе
CHF 1.59816 GBP 2.31651 USD 1.4962
МаксКонсулт.бг е член на
www.fiabci.com www.nsni.bg www.bcci.bg/bulgarian/

Малко Търново
Малко Търново се намира на 76 км южно от гр.Бургас, на 58 км югозападно от гр. Царево, на 470 км югоизточно от София и на 5 км от границата с Република Турция; 340 м. над морското равнище. Населението му наброява 3 527 жители.

Разположен в карстова котловина, обградена от високи гористи възвишения, градът е единственият на територията на централна българска Странджа. На запад от М. Търново се издига най-високият връх на българска Странджа – Голямо Градище (709 м.над морското равнище).

По-старо име не е запазено, въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в.пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн.гр. Визе в Република Турция), последната столица на тракийските царе.

Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.

В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В открит в местността Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник се говори за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.

В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.

Жителите на Малко Търново преживяват две големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания.

Второто преселение е след Руско-Турската война през 1829г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900г., т.е. двадесет и две години след войната, българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната.

Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Град М.Търново е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.

Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.

Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служил за аязмо. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място.

В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора.

                                                                                                                                                                           http://en.wikipedia.org/