
Скандинавиан вилидж
ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ е „за жилищно строителство“ на комплекс жилищни сгради /къщи/, основно два типа на един и два етажа, обособени в групи, ситуирани в имота. Съгласно инвестиционното намерение строителството ще се извършва поетапно, като терена се моделира около жилищните сгради. Имотът


Комплекс Туистед Ний
Настоящият обект представлява жилищна сграда в имот 011036 м. "Грамадето" гр. Банско. Съгласно чл. 137, т.5 от ЗУТ обектът е четвърта категория – жилищна сграда със средно застрояване. Съгласно член 31 ал. 1 и 2 от Наредба-6 не се изисква достъпност за хора с увреждания. Проектът

21.8.2023
Подготвят се промени в Закона за културното наследство
Зам.-министърът на културата Чавдар Георгиев се срещна с представители на КАБ
Министерството на културата (МК) подготвя промени в Закона за културното наследство (ЗКН), които ще бъдат публично представени до края на...
21.8.2023
Голям проблем в Италия! Засяга много българи
Драматична ситуация с работната ръка в Италия.
Конферерацията на самонаетите занаятчии в Италия "Конфартиджанато“ (Confederazione generale dell’artigianato italiano - Confartigianato) съобщи, че почти половината от...
21.8.2023
Идва световен шок за парите! Какво се готви
Идва голяма промяна за парите в световен мащаб, като все повече тя се очертава като неизбежна.
Парите са обещание за стойност и хората търсят начини за по-бързата им, по-лесна и по-сигурна размяна, откакто са...
Времето/БНБ фиксинг 28.09.23
![]() |
20° | София | ![]() |
21° | Пловдив | ||||||
![]() |
20° | Бургас | ![]() |
17° | Стара Загора | ||||||
![]() |
21° | Варна | ![]() |
20° | Русе | ||||||
|
Ликвидация на дружество с ограничена отговорност
Данъчна ревизия и обжалване на ревизионен акт
Финансови компенсации за работодатели
Трудови правоотношения по време на извънредното положение
Преминаване през КПП за срока на извънредното положение
ПОЛИТИКА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИ ДАННИ
Промени в изискванията относно фискалните устройства
Регламент за защита на личните данни


Разположен в карстова котловина, обградена от високи гористи възвишения, градът е единственият на територията на централна българска Странджа. На запад от М. Търново се издига най-високият връх на българска Странджа – Голямо Градище (709 м.над морското равнище).
По-старо име не е запазено, въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в.пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн.гр. Визе в Република Турция), последната столица на тракийските царе.
Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330 г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.
В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В открит в местността Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник се говори за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.
В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.
Жителите на Малко Търново преживяват две големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания.
Второто преселение е след Руско-Турската война през 1829г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900г., т.е. двадесет и две години след войната, българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига равнището си отпреди войната.
Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. Цялата малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Град М.Търново е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.
Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.
Символ на града е Големият врис (извор). Изграден е през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служил за аязмо. Там се извършвали молебени за дъжд, затова населението го тачи като свято място.
В околностите на града се добива качествен мрамор. Тъй като Малко Търново е разположено в котловина с климат, благоприятстващ лечението на белодробни заболявания, то е посещавано кътче от много хора.
http://en.wikipedia.org/