“Долината на Розите”- това е долината разположена между Стара планина и Средна гора.
Самата долина има специфичен климат, изразяващ се с кратка мека зима и продължителна топла пролет. Розата се нуждае от влага и топлина и затова именно тук са разположени почти всички полета с маслодайна роза.

Преди около три столетия от Близкия изток е била донесена Маслодайната роза Дамаскиня. От XVII век насам България се е наложила като един от основните производители на масло от роза. Днес тя е вторият световен износител след Турция и добива около 1 тон розово масло годишно. За производството на 1 кг. розова вода се оползотворява 1 кг. розов цвят, а за производството на 1 кг. розово масло са необходими близо 3500 кг. цвят. За да се оформи розовия храст и да започне първия розобер са необходими 3 години след засаждането му. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най- късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по- късно по време на дестилацията. Добиването на българското розовото масло е съпътствано от вековни културни традиции.

В Розовата долина всяка пролет се провежда фестивала на Розата и избора на “Розова Кралица”. В неделната сутрин на фестивала всички се събират на розовите полета, пресъздавайки традиционните обичаи за розобера.

                                                                                                                                                                                http://en.wikipedia.org/