Навигация

Маунт Ринг - Банско

Маунт Ринг - Банско

Алпен - NoNaMe - Банско

Алпен - NoNaMe - Банско


Отнемат тапиите на фирми за строителен надзор 17.11.2019
Отнемат тапиите на фирми за строителен надзор
По заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол са прекратени удостоверенията на 6 фирми за строителен надзор. Мярката е във връзка с влезли в сила три наказателни постановления за срок от две...

Старата баня в Банкя става завод за здраве 16.11.2019
Старата баня в Банкя става завод за здраве
Съхраняват царските вани, децата ще учат лечебните свойства на минералната вода. Правят в курортното градче най-големия СПА център на Балканите. Кореняците се гордеят с любопитното и славно минало на щедро надарения...

В НС гледат закони за колективното инвестиране 15.11.2019
В НС гледат закони за колективното инвестиране
Парламентът разглежда промени в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране на първо четене. Това предвижда седмичната програма за работа на Народното...


Времето/БНБ фиксинг 17.11.19

20° София 21° Пловдив
20° Бургас 17° Стара Загора
21° Варна 20° Русе
CHF 1.59816 GBP 2.31651 USD 1.4962
МаксКонсулт.бг е член на
www.fiabci.com www.nsni.bg www.bcci.bg/bulgarian/

Свещарска гробница
Свещарската гробница се намира в Североизточна България, на 2,5 км югозападно от село Свещари, на 42 км североизточно от Разград. Тя е сред Стоте национални туристически обекта.

Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила край селото. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: предверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Встрани от входа на помещението вероятно са били поставени дарове и жертвоприношения. Всичко, направено от скъпи метали, е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на 5 коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити 2 каменни легла, човешки кости и гробни дарове. До едно от леглата е изправена скулптурна фасада на умален храм. Всичко това показва, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника - владетел. Ритуалът по обожествяването е представен горе на полукръглата стена под свода на гробната камера. Тук владетелят е на кон, следван от двама оръженосци, а срещу него е богинята, която му подава златен венец, следвана от четири жени с различни дарове в ръцете.

Стените на гробната камера са оформени като колонада. Колоните са долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат и от 10 кариатиди (женски фигури). Те са застанали с вдигнати ръце и са високи по 1,20 м. Облечени са в дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е силно подгънат и оформен като обърната чашка на цвете. Къдравите им коси се спускат надолу по раменете, а на главите си имат своеобразна кошница, наречена калатос. Косите, лицата и дрехите са били оцветени, запазена е тъмно кафява боя по тях. По статуите на кариатидите и по нарисуваната в люнета под свода сцена се разбира, че нито скулпторите, нито художниците са успели да завършат работата си. Тези детайли показват, че владетелят, за когото е била предназначена гробницата, е починал внезапно. Ръцете на някои от кариаридите са издялани грубо, а рисунката е очертана само с черна креда.

Разкопаната гробница при Свещари не е изолирана. На протежение от 2 км са запазени 26 могили с различна големина. Целият район е обявен за археологически резерват.

През 1985, на сесията на Комитета за световно културно и природно наследство, състояла се в Париж, Франция, Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

                                                                                                                                                                         http://en.wikipedia.org/