Изворите

Изворите

Кошерината - гр. Банско

Кошерината - гр. Банско


ЧРД! 13.9.2019
ЧРД!

Премиерът: Има бум на инвестициите 12.9.2019
Премиерът: Има бум на инвестициите
В индустриалната зона в Божурище минават по 4 камиона на 10 минути. Има бум на инвестициите в тази зона. Този път, който планирахме да разширяваме - няма да свърши никаква работа. Това заяви министър-председателят Бойко...

Apple представи новите iPhone 11 и iPhone 11 Pro 11.9.2019
Apple представи новите iPhone 11 и iPhone 11 Pro
Компанията Епъл представи серия от технологични нововъведения на ежегодната си проява в седалището си в Купертино в щата Калифорния, предадоха световните агенции. Сред представените иновации са нови iPhone с нови...


Времето/БНБ фиксинг 15.09.19

20° София 21° Пловдив
20° Бургас 17° Стара Загора
21° Варна 20° Русе
CHF 1.59816 GBP 2.31651 USD 1.4962
МаксКонсулт.бг е член на
www.fiabci.com www.nsni.bg www.bcci.bg/bulgarian/

А. Пръмов: Страна, национализирала фондовата борса, да не чака тълпи инвеститори

30.11.2010
Докато не станем пълноправни членове на еврозоната, лихвите по кредитите у нас ще продължават да са по-високи, отколкото там, смята финансистът Андрей Пръмов

Андрей Пръмов е завършил специалност „Финанси“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), има и специализация в чужбина. Работил е в банки в и извън България. Управител е на финансовата къща „Адлон Дисконт“. С него разговаряме относно фискалната политика на правителството, параметрите на Бюджет 2011 г. и възможния ръст на БВП.

- Г- н Пръмов, какви са последните Ви прогнози за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) за годината, като се има предвид, че изчисленията се правят по нова методика?

Аз продължавам да смятам, че реален ръст на БВП за тази година отново няма да има. Може би очакванията ми от лятото за процентен спад, съпоставим с този за 2009 г., са били прекалено песимистични предвид някои позитивни икономически показатели от последно време, но не допускам, че икономиката ще отбележи реален ръст за годината.

Негативните данни – спад на инвестиции, спад на доходи, ръст на безработица, инфлационни показатели и други, са с по-голяма тежест от позитивните, според мен. Конкретно смяната на методиката „в движение” от страна на Националния статистически институт е без особено значение за анализаторите, доколкото за окончателни се приемат данните на Евростат, а те не са променяли методиката си.

- А прогнозата Ви за 2011 г.? Повечето икономисти смятат, че ръстът ще е под 3%, но според други и 3,6% „няма да е постижение“.

Много ми е трудно да коментирам конкретни параметри към момента. Бих споделил единствено, че за 2011 г. очаквам ръст в икономиката спрямо постигнатото за 2010 г., каквото и да е то.

Колкото до бюджетната прогноза от 3,6% ръст на БВП, намирам я по-скоро за реалистична, имайки предвид продължаващото възстановяване на световната икономика и мястото на България в нея. Притеснява ме обаче цената на този прогнозиран растеж – бюджетен дефицит за трета поредна година, поемане на значителен държавен дълг и отделно от това значителни просрочия в задължанията на държавата към бизнеса.

Така или иначе, бюджетът за 2011 г. все още не е окончателно приет и е рано да коментираме по-обстойно.

- Как ще коментирате факта, че ръстът на БВП тази и по всяка вероятност следващата година ще се дължи на ръст на износа, а не на чуждите инвестиции и вътрешното потребление?

Това, че износът е основен фактор за формирането на БВП през 2010 г., някои се стремят да изтъкнат като „епохално събитие“ и като повратен момент в развитието на икономическата криза у нас, но всъщност това не е съвсем така. България е страна с развиваща се пазарна икономика, с траен структурен дефицит на външнотърговския баланс и такава ще е ситуацията още много десетилетия.

Конвергенцията на българската икономика с тези на по-развитите членки на Европейския съюз предполага десетилетия устойчив бърз растеж на БВП именно на базата на чужди инвестиции и растеж на вътрешното потребление. Ръстът на износа е радващ и е важен, но все пак производен на ръста на чуждестранните инвестиции фактор за БВП.

Действително, обърнете внимание – износът нараства в отраслите, в които има значителен приток на чуждестранни капиталовложения през последното десетилетие – машиностроенето и добивната промишленост. Ако темповете на този приток продължават драстично да спадат, същото ще се случи и с износа ни.

- Как според Вас може да се стимулира притока на преки чуждестранни инвестиции у нас, след като данъците вече са ниски?

Ниските данъци не са най-важният стимул за преките чуждестранни инвестиции. Най-важният стимул, според мен, са първо бизнес-ориентирана законова и политическа среда, второ - съвременна транспортна, енергийна и информационна инфраструктура, трето – квалифицирана и сравнително нископлатена работна ръка. Оставям без коментар това, доколко България днес отговаря на тези изисквания.

Само ще отбележа, че държава, която национализира фондовата си борса, която трайно дължи на бизнеса си над половин милард лева и която систематично недофинансира образованието на населението си, не трябва да очаква тълпи от инвеститори отвън.

- Тези дни държавният бюджет за 2011 г. ще се обсъжда и гласува от парламента на второ четене. Какво е мнението Ви за него по отношение на разпределението по основните пера и възможността за емитиране на държавен дълг до над 3 млрд. лв.?

Има много обстоятелства, които ме възпират да коментирам бюджет 2011 г. по същество, преди да е подпечатан с държавния печат и публикуван в „Държавен вестник”. Ето как виждам ситуацията днЕС, между първо и второ гласуване.

Най-рано внесеният бюджет вече беше актуализиран неколкократно още преди да бъде приет, има решение на правителството за увеличение на осигуровките, частична национализация на професионалните пенсионни фондове, доходите ще бъдат намалени в реален израз с размера на прогнозираната инфлация от над 3%.

В същото време държавните разходи растат осезаемо, без да са заложени реформи в ключови сектори. Общо взето, нищо не остана от началните анонси за запазване на данъчно-осигурителната тежест.

Първоначално огласените намерения за емисия на държавен дълг също търпят изменения в посока увеличение заради държавни гаранции по заем за железниците, резервът на Националната здравно-осигурителна каса де факто ще бъде национализиран чрез „изваждането“ му от БНБ, и т.н.

Друг риск е свързан с финансирането на дефицита. Правителството завари най-високото ниво на фискални резерви и най-ниското ниво на правителствен дълг в новата ни история. Ситуацията през 2011 г. видимо се влошава – фискалният резерв пада, а нивото на дълга се покачва. Междувременно еврозоната е в криза, която тепърва ще търпи развитие, а кредитните пазари наказват всяка задлъжняваща държава с високи лихви. Това навежда на тягостни мисли относно цената, при която държавата ще успява да пласира дълг, независимо дали у нас или навън.

Отново няма сериозни буфери в проектобюджета. През настоящата година правителството за първи път от близо 15 години насам прие бюджет без буфери и актуализацията не закъсня – също първата от 1996 г. насам. За следващата година ситуацията се повтаря. Можем само да се надяваме да не се случат неблагоприятни развития в приходната или разходната част на бюджета.

Но, както казах, за мен е рано за сериозни коментари – при настоящото управление всяко фискално проекторешение е предпоследно и в това е надеждата ми гласувания бюджет за 2011 г. да се окаже в крайна сметка нещо по-смислено от първоначалния проект.

- Г-н Пръмов, според Вас оправдано високи ли са лихвите по кредитите у нас, доколкото в други страни от ЕС са по-ниски?

Колкото и да ми е неприятно да го кажа, отговорът е „да”. Просто нивото на риска както при корпоративното, така и при потребителското кредитиране е твърде високо, на фона на риска в еврозоната например. И за това основна вина носи средата, в която функционират и фирми, и индивидуални потребители, и кредитните институции.

Не може доходите на фирми и граждани да бележат траен спад повече от година, нереформирани сектори да гълтат бюджетни средства, държавата трайно да ползва безлихвено едни близо 600 млн. лева просрочени задължения към бизнеса, делът на проблемните кредити постоянно да нараства и да се стреми вече към 20-те процента от общия кредитен портфейл, и лихвите да са по-ниски, отколкото в еврозоната. Няма как.

Има и нещо друго. Дори всичко в икономиката и в отношенията на бизнеса с държавата и банките да вървеше „по мед и масло“, пак лихвите щяха да надвишават тези в еврозоната. Причината е една единствена, но много важна – България е страна, която е във валутен борд и на практика не извършва самостоятелна парична емисия, с всички произтичащи от това последици, положителни и отрицателни.
Източник: Investor.bg
към статията
Последни Новини:
Затягат режима за продажби на отпадъци от черни и цветни метали Затягат режима за продажби на отпадъци от черни и цветни метали
До 100 000 лв. ще глобяват за търговска дейност със скрап без лицензПри търговията с отпадъци от черни и цветни метали ще се изискват сертификати за произход и писмени договори, а на площадките за изкупуването на...
Митове за света на парите, с които ни заблуждават филмите Митове за света на парите, с които ни заблуждават филмите
Сюжетът трябва да е увлекателен и драматичен, за да прикове вниманието на зрителя. Множеството истории обаче залъгват хората, че и в живота нещата са като на лентаБрокери на ценни книжа, счетоводители, милионери –...
Тотю Младенов намекна, че е възможно към пенсиите да има коледна добавка Тотю Младенов намекна, че е възможно към пенсиите да има коледна добавка
Социалният министър очаква разпределяне на 13-та заплата в министерствата, които са спестили достатъчно средстваМинистърът на труда и социалната политика Тотю Младенов намекна, че е възможно пенсионерите да получат...
Интересът към електрическите автомобили в България рязко расте Интересът към електрическите автомобили в България рязко расте
Осем държави настояват ЕС да побърза с изготвянето на общи стандарти за производство и зареждане на електромобили, ние сме сред тяхБългария прояви внезапен интерес към производството на електрически автомобили. На...
Принудително отнети имоти може да залеят испанския пазар през 2011 Принудително отнети имоти може да залеят испанския пазар през 2011
Около 280 хил. души в Испания ще загубят жилищата си през тази година, според испанската асоциация за защита на потребителитеБроят на обявените за продан принудително отнети жилища в Испания може да се утрои през...
Икономиката на Германия наближава пълна заетост Икономиката на Германия наближава пълна заетост
Броят на трайно безработните в страната намалява, което не се е случвало досега, по думите на германския икономически министърНемският икономически министър Райнер Брюдерле даде оптимистични оценки за растежа на...
Дълговата криза в Дубай: Една година по-късно Дълговата криза в Дубай: Една година по-късно
За град, който е свикнал с опияняващите висини на икономическия успех, Дубай се приземи тежко през миналата година.Огромните небостъргачи, които оформиха силуета на емирството, станаха и символ на неговия икономически...
A. Петропулос: Жилищното кредитиране расте заради слабата икономическа активност A. Петропулос: Жилищното кредитиране расте заради слабата икономическа активност
Ниският интерес към инвестиции заради кризата кара банките да се насочват към отпускането на жилищни кредити, посочва главният изпълнителен директор на Емпорики Банк БългарияАтанасиос Петропулос е главен изпълнителен...
Рязко понижение в покупките на нови жилища в САЩ Рязко понижение в покупките на нови жилища в САЩ
Цените на новите жилища паднаха до най-ниските си нива за последните седем години през октомври Продажбите на нови жилища в САЩ се понижиха рязко през октомври и паднаха близо до най-ниските си нива в исторически план,...
Enel: Имаме поне двама кандидат-купувачи за Марица Изток 3 Enel: Имаме поне двама кандидат-купувачи за Марица Изток 3
От италианската компания обаче не разкриват кои са те, тъй като разговорите се водят едновременно Италианската компания Enel обяви, че „има поне двама кандидати“ за покупката на комплекса Марица Изток 3....