Стопанска камара работи за подобряване на бизнес средата и намаляване на сивата икономика, коментира Божидар Данев, председател на БСК, на пресконференция на тема „За радикално подобрение на банковите услуги”.

Някои от предложенията на камарата са материализирани от администрацията и банковата система. Те включват предложението от 2004 година на камарата и националната банка за намаляване на платежните нареждания към НОИ и те се намалиха от 23 на 4 броя.

Годишно банковата система получаваше от такси за преводи с платежни нареждания над 100 млн. лева. Само материализацията на това предложение доведе до спестявания на десетки милиони лева за бизнеса.

През 2007 година предложението на камарата за свързване на касовите апарати с НАП се материализира по-късно първо с бензиностанциите. Работните групи обаче бяха създадени 2007-2008 година, като се уточняваха техническите параметри. Това вече е факт, допълва Данев. Ако тогава бяха ускорени тези процеси, голяма част от сивия бизнес в строителството, най-вероятно щеше да е на светло.

Миналата година бе направено предложение, което се осъществява с добри темпове – инсталиране на постерминали, там където се извършват административни услуги. Дотогава там имаше само банкови клонове, което бе свързано със сериозни разходи при правенето на нареждания. Тези разходи за преводи са за сметка на данъците, които се плащат, което е сериозно облекчение за бизнеса и разходите на хората.

Сега се излиза с нови предложения, като се дава конструкция за реализация на тези предложения. В три направления са предложенията – намаляване на сивата икономика с подобрения на платежната инфраструктура, разширение и модернизация на платежната инфраструктура и съответна защитата на потребителите.

Искаме ускорено въвеждане на задължително плащане на трудовите и приравнените към тях чрез платежни карти, включително и на социалните осигуровки. За целта се иска разширение на националната платежна инфраструктура в унисон с европейските практики с пълно покритие на постерминални устройства и фиксирани и мобилни комуникации за малките населени места, за да могат и там да получат достъп.

Разширяване и прилагане на услугата „кеш бек“, тоест когато плащаш да ти връщат по дебитната карта, плащаш един лев за хляб, получаваш 50 лева, за да имаш възможност за разходи. Няма никаква техническа пречка за подобна услуга. Тя е въведена в момента в някои търговски вериги.

Постепенно въвеждане на новия тип система „инстант пеймънт“, тоест моментално плащане, където не се изисква въвеждане на ПИН за малки суми. Безконтактно, тоест, така както се плащат услугите за билети в превозните средства. Тези мерки биха довели до сериозни ефекти.

По този начин особено за малките населени места, където няма банкомати ще се позволи да се получават средства и да се осъществяват плащания към НАП.

Следващото предложение е диверсификация и актуализация на платежната система. България е най-бедната страна, но си позволява най-разхищателната система на постерминали. Това е неясна политика, вместо да имаме единна постерминална мрежа и да се въведе принципа „един търговец – един терминал“ и той да обслужва всички банки, което да е въпрос на регламент от БНБ. В момента всяка банка развива собствена мрежа и по този начин товарят с допълнителни такси потребителите на другите банки, за да могат да си покриват разходите. Така ще има понижение на разходите на банките за купуване и поддържане на постерминали. Намаляване на неудобството при един търговец да има много постерминали и така потребителите да се объркват, къде да поставят картата си.

България е единствената страна в Европа, която няма терминални зони за електронно разплащане, които 24 часа да дават възможност за банкиране. Всяка страна в Европа има електронни Киоски и има пълното банково обслужване достъпно до всеки 24-часа на ден.

Ускоряване на възможностите на платежните системи за внасяне и захранване на сметки с АТМ-системите. Няма никакви технически пречки всички сметки да бъдат плащани чрез банкоматите. Нещо, което е много съществено и в момента се преговаря с някои мобилни оператори е февруари да се пласират възможности за плащания към ютилити сектори чрез мобилните телефони.

От тук нататък ID-карта, електронен портфейл и мн. др. чрез виртуална идентификация с ползването на сим-картата. Няма никакъв технически проблем да изпреварим някои страни, чрез иновативно прилагане на нови технологии. Не да имаме отделна лична карта, шофьорска книжка и др., а да се въведе иновативно прилагане на снимка, която да е допълнителна идентификация и да дава пълна секюритизация на картата за плащане.

Ние сме единствената страна, където след въвеждане на ПИН-кода ни карат да се разписваме на бележките при плащане с дебитна, или кредитна карта. Не е ясно защо се прави това и БНБ трябва да се намеси, за да се забрани подобна неясна практика, която затормозява и потребителите и търговските мрежи.

Предлага се на министерството на финансите да разшири един забравен платежен инструмент – това са таксовите маркери. Нека българският потребител да има многофункционални възможности за избор, ако иска да плати по интернет, ако иска да плати с банков превод, ако иска да плати с мобилен телефон и др.

Трябва да има равно третиране на кредитополучателите и кредитодаталети и намаляване на начисляването на таксите по някои разплащания. Огромна част от нашите банки са членки на системата за разплащане в Европа СЕПА.

Трябва да се ограничи практиката за едностранна промяна на таксите по сключените кредити. На банковите институции им се налага понякога да променят договорите. Иска се проста регламентации – в случаите в които банката промени депозитния договор, депозантът би следвало да има да прекрати договора без никакви наказателни такси и да има право да получи всички суми по предварително уговорения депозит.

При кредитополучателите в случай на промяна на сключените условия, кредитополучателя би следвало да може да прекрати кредита без наказателни клаузи и включително с рефинансиране от друга банка. Това е практика в десетки страни и е естествен израз на нарушаване на договор едностранно от банката.

За да се засили конкуренцията между банките, се предлага да има ясни и прозрачни пазарни принципи при определяне на лихвените проценти. Да се премахни тази практика – базов лихвен процент и да се въведат добре известните и широкопотребяваните в Европа – LOBOR и EUROBOR, като се добави и рисковата премия, характерна за страната ни, които да са записани в договорите.

Друго, което се предлага, е БНБ да въведе регламент за публикуване и публичен достъп в сайта на банката, специализиран сайт на тарифите на всички банкови институции във формат, който позволява сравнение и анализ. Банки, които не предоставят тези услуги, ще имат бели петна. Трябва обаче да могат да се правят анализи как са се движили тарифите и всички услуги на всички банки.