Интернет търсачката извади скрито асо в битката си с Facebook

Интернет гигантът Google е на път да реализира най-ужасния кошмар на параноика – личните статуси и снимки, публикувани в социалната мрежа Plus, вече да бъдат показвани като резултати в онлайн търсенето. Преди обаче да сте се хвърлили към своя компютър, изтривайки всичките си социални профили и променяйки търсачката си по подразбиране от Google на Bing или Yahoo, е добре да знаете няколко неща относно решението на компанията да интегрира Plus с основната си услуга, използвана от милиарди хора по цял свят.

Противно на очакванията на потребителите новата функция на търсачката няма да направи личното ви съдържание достояние на целия свят. Всичко, което сте публикували в социалната мрежа на Google, ще бъде достъпно единствено за хората, които сте включили в приятелския кръг и към които сте насочили въпросното съобщение, линк или снимка. Дори да сте обозначили споделеното съдържание като "публично", то ще се появява като резултат единствено в търсачките на вашите "последователи".

Какво печелите?

Фундаменталният въпрос обаче остава – какво ви носи тази услуга? Отговорът е на пръв поглед прост – персонализация. До момента търсачката беше единствената услуга на Google, в която отсъстват настройки, които да позволяват на потребителя да я моделира по собствения си вкус. С интегрирането на социалната мрежа Plus вече наистина ще можете да я наречете своя личен Google. И ако това не ви харесва, винаги можете да изключите персонализацията с един-единствен клик.

Представете си следната хипотетична ситуация – планирате пътуване до Лондон и за целта въвеждате в Google hotels in London. Паралелно с всичките стандартни резултати търсачката ще има възможността да търси и в споделеното от ваши приятели съдържание. Така, ако ваш познат наскоро е посетил британската столица, отседнал е в даден хотел и се е "отбелязал" в социалната мрежа, вие ще видите това. Ако ваши приятели са споделили своето мнение за места, където може да отседнете в града, те ще се покажат над ревютата на хората, които не познавате. По този начин потребителите получават възможността да проведат не само ефективно, а и специфично за техните предпочитания търсене.

Освен мненията на приятелите си чрез "социалните" резултати потребителите ще могат да виждат и споделено от известни личности съдържание – ако например търсите информация за определен модел мобилен телефон, а едновременно с това сте последовател на някое известно технологично гуру, шансовете да попаднете на негово експертно мнение по темата са доста големи.

Разбира се, съществуват и случаи, в които при търсене последното нещо, което ви интересува, е чуждото мнение. Когато вършите работа, винаги можете с един единствен клик на мишката да премахнете "социалните" резултати. По този начин, ако или нямате регистрация в Google+, или не искате да имате нищо общо с персонализираната иновация на интернет гиганта, можете да продължите да ползвате търсачката "постарому".

Войната на недоволните

От бизнес гледна точка промените в търсачката на Google са предизвикателство за конкурентните социални мрежи. Макар и отделните профили в Twitter и Facebook да продължават да се индексират, съдържанието, което се споделя в тях, няма да бъде включено в "социалното търсене".

Преди обявяването на интеграцията на онлайн търсенето с Google+ това не беше считано за особен проблем. През изминалата седмица обаче представители на Twitter масово се обявиха срещу хода на интернет гиганта. В официално съобщение социалната мрежа заяви, че интеграцията на Google+ с търсачката е "лоша за всички". Като аргумент се изтъква тенденцията в последно време все повече новини от важни събития да бъдат отразявани първо под формата на туитове и че ограничаването на "социални резултати" единствено до социалната мрежа на Google е опит за капсулиране и монопол над интернет съдържанието.

Истинската (и неназована) причина обаче е фактът, че с този ход Google до голяма степен обезоръжава всичките си конкуренти. След дебюта си социалната мрежа Plus не съдържаше никакви главозамайващи иновации, а малкото дребни нововъведения веднага бяха заимствани от конкурентите. Интеграцията с YouTube веднага бе контрирана от сътрудничеството на Facebook с платформите за гледане на филми и сериали NetFlix и Hulu, както и системата за слушане на музика Spotify.

Случаят с интеграцията на социалната мрежа е от съвсем друг калибър. За да успее Facebook (или който и да било друг конкурент) да предложи нещо конкурентно, на Зукърбърг и компания за начало ще им бъде необходима система за индексиране и търсене в цялата глобална мрежата – нещо, което в краткосрочен план е непостижимо и в което Google е светлинни години пред всички останали.

Обвиненията в злоупотреба с господстващо положение срещу Google, както и резервите по повод социалната мрежа Plus, закономерно провокираха и опозиция срещу въведената интеграция. Затова и мнозина технологични блогъри, сред които и Мат Хонън от Gizmodo, побързаха да обявят търсачката Bing на Microsoft за "новия номер едно". Аргументите им обаче са в стил, че "Google сам се счупи" и "Bing гугълва по-добре от Google", което е повече в зоната на емоциите, отколкото на рационалния анализ. Това, което компанията от Маунтин Вю направи, бе да се качи на следващото стъпало от еволюцията на търсачките, като едновременно с това даде и легитимна причина на потребителите да мигрират към социалната им мрежа.

Основният минус на Plus в момента си остава липсата на постоянни активни потребители, които да осмислят социалната мрежа с достатъчно качествено съдържание, което след това да бъде връщано при "социално търсене". Според неофициална статистика на американския анализатор Пол Алън всеки ден към социалната мрежа се присъединяват 625 хил. нови потребители. По-голямата част от тях поне досега отбелязват много ниска активност при споделянето на съдържание. Постепенната интеграция на услугите на Google със социалната мрежа изглежда, че успява да обърне тази тенденция, но това за момента не може да бъде потвърдено с официална статистика. По груби оценки половин година след създаването си социалната мрежа на Google може да се похвали с над 60 млн. регистрирани акаунта.

Друг проблем, който в момента пречи на успеха на Google+, е масовата практика на новите и неопитни потребители безразборно да добавят случайни хора в приятелските си кръгове. А това води до размиване на резултатите от персонализираната търсачка. Веднъж обаче изгладят ли се тези недостатъци, Facebook и Twitter ще трябва да влязат в неравна битка на непознат вражески терен...

от Божан Чипев

източник: http://www.capital.bg/