И в България са възможни градски жилища в природна среда по модел на Бостън
Началото на XXI век в България се характеризира с активна изследователска и проектна дейност по отношение на нови генерални планове на значителна част от големите български градове.
Наричани днес общи устройствени планове, вече са факт ОУП на Столичната община, Пловдив, Стара Загора.

В процес на подготовка и разработка са ОУП на Варна, Благоевград, Самоков, Велико Търново, Смолян и още няколко други.
Практиката на подобна урбанистична политика показва определена боязън и административна скованост към стратегически стъпки в градовете, на базата на по-широка, по-устойчива и по-мъдра философия на териториалното им разширение. Това разширение, което следва да удовлетвори нови обществени и социални потребности с цел и смисъл на по-висок всестранен урбанистичен комфорт, всъщност се разбира и третира като „цялостно урбанистично развитие” на града. Веднага трябва да се отбележи, че това развитие не се изчерпва с интеграцията на нови територии към компактната урбанистична структура.

Най-големият недъг на териториалното нарастване

на градовете в България, след провала на теорията за „селищните системи”, е всевъзможното „налепване” към структурата на компактния град на периферни територии и тяхната усилена урбанизация, благоприятствана от свободните от съществуващо застрояване терени (главно земеделски земи). Такова еуфорично урбанистично поведение и управление доведе до катастрофални повреди в структурата на една от най-известните ни черноморски курортни урбанистични формации. Става въпрос за линеарното териториално градско „хомогенизиране” на Равда – Новия Несебър – Слънчев бряг – Свети Влас. Комерсиалното увлечение стигна до безобразно презастрояване и тотално унищожение на курортния ансамбъл.
Дори когато се прокламира модната „логистика” на териториално нарастване на големия град, картината не е много различна. Към компактната му територия се налепват най-често (особено в София) жилищни ядра – спални с максимално „наблъскване” със селско парцелиране на еднофамилни и апартаментни жилищни сгради.
Това са всъщност своего рода „гета” на богати фамилии, които могат да си позволят затворената фалшива „усамотеност” и скъпоструваща „изолация” от шума и хаоса на големия град при осигурени едностранни преимущества на модерния живот.
Много градове в България търсят подобен изход във формирането на „селски тип” вилни зони с много ниско ниво на транспортна и техническа инфраструктура и без охранителни обществени структури. Характерни за тях са всевъзможни огради – от телени мрежи до „крепостни стени”.
Модерната урбанистична теория и практика на света показва нова стратегия за урбанистичното развитие на големите градове и то, не от вчера. Българските урбанисти и националните (централни и местни) урбанистично-управляващи органи не могат повече да си затварят очите пред примери, които сочат хармонично, комфортно и природосъобразно ансамблово градско развитие.
Най-яркият пример в това отношение показва Бостън, щат Масачузетс, САЩ. Този град е класически пример на приложение на

Оазисната стратегия за териториално нарастване на големия град

Компактният Бостън има към 1.5 милиона жители. С неговата оазисна структура от 62 оазиса той достига до над четири милиона.
Бостънските оазиси са самостоятелни, автономни урбанистични комплексни единици сред хълмиста и езерна природна среда.
Те съдържат определен капацитет от еднофамилни къщи на един, два и три етажа, и дву- и триетажни апартаментни сгради, свободно разположени в природната среда, без огради между „парцелите им”, ситуирани навътре от улиците и уличните алеи с двупосочно движение.
В общата им урбанистична структура главно място имат учебните комплекси – от детски градини до колежи (сред природа), малките градски центрове с големи магазини, с поща, полиция, църква, паметник. Една от най-важните сгради е обществената библиотека. Пощенското обслужване е двустранно, едновременно доставка и изпращане на писмата.
Междуоазисните територии са ненакърними за застрояване. Природна среда представлява поляни и гори. На такива поляни са организирани детски футболни игрища. В почивните дни родителите водят децата си и наблюдават футболните мачове на детските отбори.
Между оазисите към транспортните артерии между тях са разположени големи мебелни магазини, моловете, големи книжарници, ресторанти, хотели, мотели, кина с много зали.
Като самостоятелни оазиси съществуват примери на изискани, с комплексни функции курортни ядра. В тях шумът и тишината си съжителствуват благодарение на изолацията, която е създало модерното строителство. Такъв великолепен пример е курортният оазис „Лисичи гори” в щата Кънектикът.
Какво осигурява Оазисната стратегия в урбанистичното развитие на големия град? В орбитата на големия град тя създава чувството за живот в малко комфортно градче, където сред природата всеки намира най-нужното и важно за всекидневието и потребностите си.

Източник: http://www.stroitelen.biz