Градинките пред панелните блокове често изглеждат като ничия собственост. Притежателите на апартаменти в сградата нямат права върху земята, върху която тя е построена, и въпреки че не им е безразлично как изглежда, нямат много стимул да инвестират в нея. Ако решат да ги ремонтират на своя глава, дори рискуват да бъдат глобени.

Сега софийската община внесе в общинския съвет проект на наредба, с която да се регламентират правата и задълженията на хората от блоковете при управлението на пространствата около сградите им. Методът на простото прехвърляне на собственост обаче освен задължения не дава много права и стимули на съкооператорите. Общинарите дори не са се замислили дали пък да не намалят и данъците на столичани, които ще получат подарък, за който ще трябва да харчат още пари.

Правото за трансфер на собственост беше дадено с приетия през 2009 г. Закон за управление на етажната собственост и подкрепено с друг норматив на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от същата година – Наредба за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост. С тези два акта се изяснява начинът, по който собствеността върху земята може да се прехвърли от общините върху живеещите в даден блок за "поддържане и използване". Какви права и задължения обаче произхождат от това е въпрос на решение на всяка община, на територията на която има жилищните комплекси. Кметствата по места трябва да приемат съответните наредби, с които да регламентират условията и реда за ползване на т.нар. прилежаща земя, както и правата и задълженията, които произтичат от това. И въпреки че законът го е предвидил преди повече от две години, такива наредби към днешна дата има едва в няколко по-малки общини, като Пирдоп, Търговище, Момчилград и Джебел например.

Задължения, ограничения и глоба

От няколко седмици темата стана актуална и в София. В края на миналата година главният архитект на столицата внесе в общинския съвет проект за наредба. Кого ще засегнат разпоредбите на наредбата, ако бъде приета? Отговорът е прост – всички собственици на апартаменти в блокове, които сами, напълно доброволно са поискали да поддържат и използват определената към сградата им прилежаща площ. Доказва го и описаният в проектонаредбата механизъм за "предоставяне" на земя, който между другото и към момента работи: общото събрание взима решение, че иска да управлява прилежащата на блока площ; това решение заедно с писмено искане на председателя на етажната собственост се внася в районната администрация; кметът на района издава заповед, с която предоставя определената земя на собствениците. Дотук добре, но за съжаление от следващите текстове на проекта става ясно, че хората, които са решили да поемат управлението на градинките и детските площадки около сградите си, не получават никакви права.

Поддръжката на прилежащата площ ще става изцяло за сметка на етажната собственост. Съкооператорите ще трябва да събират пари освен за почистване и озеленяване и за възстановяване или подмяна на настилки. Ще трябва да се грижат и за спортните и детските съоръжения. Последните пък ще се наложи да отговарят на изискванията за безопасност – нещо, което е почти непостижимо за монтираните преди десетилетия между блоковете железни катерушки. Те просто ще трябва да бъдат подменени с нови – а това са още разходи.

Сред "правата", които хората получават при използването на прилежащите площи, са поставянето на пейки, озеленяването, засаждането на декоративна растителност, обзавеждането на площадки за игри. Така според юристи, прикрити под права, гражданите получават на практика още задължения. "Няма предвиден никакъв стимул за хората. От тази наредба единствено произхождат задължения и ограничения. Няма възможности, няма я й ролята на общината", коментират юристи.

В прилежащите площи няма да може да се отглеждат животни, да се паркира в забранените от плана места, както и да се складират вещи и да се поставят огради. Гражданите няма да могат да извършват каквато и да било рекламна дейност, дори и ако по този начин допринесат за по-добрия вид на територията.

За капак на всичко хората, поели доброволно да управляват и поддържат прилежащата към сградата им площ, ще бъдат санкционирани, ако нарушат някоя от разпоредбите на наредбата. Предложените в проекта санкции са от 50 до 500 лева. Според юристи целият текст на наредбата не е издържан и не отговаря на целта й. А според самия проект тя е "подобряване на качеството на обитаване на жилищните комплекси" с активното участие на самите граждани. Конкретните текстове обаче тласкат точно в обратна посока нещата. "На практика излиза, че хората, пожелали доброволно да поддържат пространствата около сградите си, ще имат само задължения. В текста липсват възможности, губи се и ролята на общината." Критика към проекта отправи и националният омбудсман. Според него разписаният регламент няма да доведе до постигането на целите на наредбата. "Столичната община като собственик на определените прилежащи площи не трябва да се дистанцира напълно от дейностите и разходите по поддръжката им, а да предвиди подходящи форми за оказване на съдействие на етажните собственици", е становището на Константин Пенчев. Той смята, че трябва да бъде преосмислена концепцията на предлаганата наредба с активното участие на гражданите.

Добри идеи от малки общини

"Ежегодно в общинския бюджет се предвиждат средства за закупуването на фиданки, храсти, цветя, както и за съфинансиране на проекти за детски площадки и кътове за отдих." Това е записано в Наредбата по изискванията на Закона за управление на етажната собственост, разписана и приета от община Джебел например. Разпределението на тези средства ще става на конкурсен принцип, а при реализирането на одобрените проекти общината ще упражнява инвеститорски контрол.

В тази община е предвидена и възможност хората, които искат да поемат управлението на прилежащите към сградите им територии, да отправят към общината и своето предложение за това какво да е предназначението на земята. Естествено, за да не наруши баланса на територията, кметството е поставило своите приоритети в това отношение - зелени площи, детски площадки, спортни съоръжения и на последно място паркоместа. Предложенията на съкооператорите ще се гледат от експертен съвет към общината. Подобна разпоредба е залегнала и в наредбата на Момчилград.

от Бисера Станева

източник: http://www.capital.bg/