Държавните и общинските фирми да печелят обществени поръчки без конкурс предвижда концепцията за изцяло нов закон, която ще бъде гласувана от Министерския съвет през януари. Това съобщи депутатът от ГЕРБ Емил Радев, който е член на работната група за изработването на документа.

Условие процедурите да се дават на вътрешни фирми е те да са 100% собственост на възложителя. Поръчките ще се наричат in house и ще влязат в новия закон, който трябва да бъде написан до 21 август 2011 г. По думите на Радев работната група, в която участват държавни чиновници и депутати, се е позовала на решение на Съда на европейските общности, според което поръчките могат да се възлагат директно на 100% държавни фирми.

Засега идеята е това да засегне поръчки на държавата, общините и министерствата, но за агенциите да се запази задължителният конкурс. Радев уточни, че това все пак е концепция и всичко подлежи на промяна.

Според бизнеса, ако бъде направена поправката, тя би противоречала на конкуренцията. "Не трябва да има преференции за държавните и общинските фирми. Целта на закона е бюджетните и общинските средства да се изразходят най-ефективно. Това се гарантира най-добре с конкурентна борба между фирмите, независимо от това каква е тяхната собственост – държавна, общинска или частна", коментира пред "Дневник" зам.-председателя на БСК Камен Колев.

"Досега не са ме канили за участие в заседания на работната група. Трябва да има превенция на входа на всички процедури, да има контрол, който сега не съществува. Трябва да има орган, който да преглежда процедурите и да отсява тези, които са зле подготвени. Най-добре е това да бъде Агенцията за обществените поръчки", коментира новата концепция Йордан Кисьов от КРИБ.

По думите му задължително в новия закон трябва да бъде заложено фирмите, които помагат на държавните институции за изработка на конкурсната документация, да не могат да участват в същите процедури.

Концепцията за нов закон за обществените поръчки предвижда в него да бъдат включени и сега действащите подзаконови нормативни актове. "По този начин възлагането на малки обществени поръчки ще се провежда по същите правила и процедури, по които се възлагат и големите", обясни Радев. Работната група обмисля в новия закон да бъде задължително включен конкретен дял, с който могат да участват подизпълнители в поръчката.

Обсъжданите варианти са от 30% до 60%. "В момента в един конкурс участват пет-шест фирми, но всички те са с един подизпълнител, което прави безсмислена процедурата", коментира Радев. Той уточнява, че задължително в закона трябва най-после да се регламентира и понятието "разделяне на поръчките", което е основна причина за заобикаляне на правилата. Сега възложителите разделят една поръчка на части и така избягват обявяването на конкурси или ги провеждат по наредбата за малки обществени поръчки.

От ГЕРБ са си поставили за цел да въведат списък с нелоялните фирми изпълнители, който да се поддържа от Агенцията за обществени поръчки (АОП). Той би трябвало да съществува и в момента, но проверка на "Дневник" установи, че няма нито една компания в него. Причината е, че вътре влизат само осъдени дружества.

"Черният списък трябва да стане реалност, но тепърва ще уточняваме по какви критерии ще влизат компаниите в него и за какъв период ще преседяват вътре", каза още Радев. Той не отговори на въпроса как ще се третират лицата с много фирми, от които само една част влизат в списъка.

Друга промяна, която ще бъде направена в новия закон, е да се регламентират случаите, в които сключените договори ще могат да бъдат променяни. Сега се обявяват допълнителни поръчки в случай на оскъпяване. Забавянето на поръчки невинаги се третира по някакъв начин.

"Това е много важно при строителството на магистрали например, защото може изведнъж да бъдат открити археологически разкопки, което ще забави строителството. Може и да се стигне до оскъпяване, което също трябва да се предоговори, но в точно определени случаи", допълни Радев.

Част от препоръките на работната комисия са били да отпадне от закона за обществените поръчки доставката на лекарства и неприоритетни услуги. В тази група влизат и консултантските договори. Според Радев обаче е малко вероятно тази промяна да мине през Министерския съвет.

От Цветелина Катанска, Мишел Гутсузиан, Фотограф: Красимир Юскеселиев