Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година в САЩ

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни (предимно Русия и страните от бившия Съветски блок). В някои страни денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях - нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 година в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Датата е свързана с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

На 27 август 1910 година в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международния ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.

През 1914 година денят се отбелязва и в България.

Навремето мъжкото население празнувало почти седмица старателно. А за умиление на женските сърца навръх празника се виели опашки за цветя и то само от мъже. Къде от любов, къде от признателност, къде от гузност българинът носи китки и у дома, и на работа, и на съседката….

От решенията на Копенхаген останала само датата.

За съжаление, много мъже изобщо не харесват този ден и с бездействието си нараняват своята майка, любима, сестра или жена.

Крайно време е обаче, дами, да се възползваме от този месец, наречен на жените, за да бъдем тридесет и един пъти номер едно в класацията пред мъжете. Преди футболните изяви на любимия тим, преди вестника, тестето карти или нещо друго, независимо какво е то. Може да напомним, че е нужна нежната ръка на жените, тяхната доброта и красота. Да, наистина е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената.

Обичта не се измерва с кутиите бонбони или червените балони, или букет рози. Измерва се с внимание. Двупосочно. От Вас към него и от него към Вас. Сега. Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка, тя е едно постоянно жадуване. Ако тръгнем по която и да било българска улица и се взрем в лицето на днешната българка, се виждат сенки под очите, раздразнение, неудовлетвореност от живота, натежали крака вечер, нерядко занемарен външен вид. Дали ни липсва чувството за самосъхранение, себепознаването, философията на успеха, мъдростта на доброто и жизнерадостта?

А да не забравяме, че Осми март се празнува в България и като Деня на майката. Така че денят е може би единственият в годината, когато човек може да види навсякъде около себе си много усмихнати жени с букети в ръцете.

Честит празник на всички жени! Да сме живи, здрави, красиви, щастливи и обичани.

Източник: Поглед Инфо

към статията