Проектът за параклис "Паисий Хилендарски" е изработен въз основа на решение на Общинския съвет при гр.Банско. Центърът ще бъде изграден на мястото, където е била родната къща на Отец Паисий, изгоряла по време на пожара през 1920 г.

Поради обстоятелството, че мястото е декларирано като исторически паметник на културата през 1985 г., предложението за изменение на плана за регулация и застрояване на имота, заедно с техническия проект на обекта, е представено за съгласуване в Националния институт за паметници на културата (НИПК).

Работният проект е съобразен с препоръките, направени от НИПК и изработените допълнитени силуети. Общата височина на обекта е редуцирана, като височината на корниза е до 8,25 м, а най-високата кота на купола - до 11,15 м.

Съществени промени в съдържанието на обекта не са направени. Зазапзва се основната идея за формирането на уникален център с културно-историческо и образователно предназначение, в който като основни елементи са включени копия от килията на Отец Паисий и от параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендарския манастир на Света гора, Гърция. Възстановката на двата обекта ще се извърши по точни графични и фотозаснемания, извършени на място.

Независимо от ограничените размери на парцела проектът предвижда изграждането и на приемна и експозиционна зала, както и възможност за провеждане на учебно-възпитателна дейност в прожекционната зала, разположена в подкуполното пространство.

По този начин културно-историческия център възпроизважда националната традиция в областта на възпитанието и образованието чрез духа (параклиса), словото (килията и експозицията) и образованието (.лекционната зала).

Ситуирането на параклиса е съобразено с изискванията на БПЦ за ориентация на олтара на изток. Възможността за използване на параклиса за ограничени религиозни ритуали (кръщенета и сватби) налага предвиждането на малък офис за обслужване на посетителите. Предвижда се и помещение за уредника на центъра.

Застрояването на парцела позволява запазването на трите съществуващи бора в южната част на двора и на една от брезите. Партерът е отворен към двора чрез засводено пространство за отдих с декоративни чешми.

Проектът е разработен в съвременна трактовка. Монументалното му въздействие е внушително, независимо от умалените размери на сградата.

Предвидени са необходимите помещения за отопление и вентилация на сградата. В сутерена са разположени тоалетните помещения, както и малък гардероб за самообслужване.

Носещата конструкция е стоманно-бетонова, като допълнителните удебелявания на зидовете и оформянето на арките и сводовете ще стане с олекотени материали.

Мазилката за полагане на стенописите ще се изпълни по указания и рецептура на специалист художник-реставратор.